Създателят на този блог пък си е във Варна. В типичен стил ходи по дискотеки, но в случая освен, че се забавлява, някой неща му правят впечатление и го карат да се сети се за себе си преди една година, да се върне малко назад и да съпостави два образа:
Типичен , студен Лондонски ден. Дъждът грубо бие по паважа, студени, еднакви хора се разминават по улиците на многомилионният град, където никой не познава никого, където няма никакви чувства, само вериги супермаркети, скъпи бутуци и километрични задръствания. Черни таксита с умопомрачителни такси се разминават бавно в гъмжилото от уморени, изнервени водачи на автомобили, всеки сам със себе си , всеки със своя собствен скучен, монотонен, егоистичен, глупав английски свят.
Но едно от многото таксита спира. Ей така, изведнъж. На случайно на пръв поглед място. Но за човекът вътре мястото не е случайно. Защото точно до таксито има телефонна кабина. Червена, като тази от каричките за Лондон. Но и също толкова еднаква и скучна като всичко в Англия. Но за човека в таксито тя значи всичко. По простата причина, че ще го свърже с дома. С един друг, съвсем различен свят...
прочети цялата статия
Четвъртък, Април 20, 2006
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
6 коментара:
kogato 4ovek 4ete, vinagi ima kakvo da spodeli sled tova, no ima slu4ai. w koito mul4anieto e edinstvenoto, koeto moje da se "kaje". Tozi e takyv, pozdravqvam avtora za talantlivoto pisane!
Kogato ne6to e ot surce i e istinsko-tova si li4i!!!Tazi istoriq,sudba,istina e to4no takava.Kara 4owek da se zamisli....
ей Петърчо, направо ме просълзи! Добра е творбатата ти, но имам критики. Като изключим технически неща като липсата на проверка на правописа и недоучена българска граматика, ще те порицая в това, че липсва задълбоченост. Ти описваш чувства и емоции, но не обясняваш какво стои зад тях, какво е направило англичаните сиви и скучни, защо този космополитен град е колкото шарен, толкова и еднообразен; и дали тази студенина на англосаксонците не е само една маска. Знам, че сигурно не си си и поставял това за цел, но можеше поне да загатнеш за такъв опит, защото стремежите на писателя трябва да са към дълбоко разбиране. Като за начало е добро, но само като за начало!
Скъпи Сърбин, целта на поста е именно да опише чувства и емоции. Те са най-същественото нещо, което прави човека човек, а и винаги му сочат най-точното решение. Наистина не е целта нито на този пост, нито на блога, нито на който и да е блог да постигне дълбоко разбиране. За такова съдържание си има други форми. А блога, ако имаш сетива, го почувствай!
Не съм подозирал, че Пешо, когото познавам покрай колегата си Владо е толкова талантлив. Явно наистина всеки носи маска, която сваля само в определени моменти пред определни хора. Поздравления, Пешо, радвам се че те познавам. Продължавай да се развиваш. Когато му дойде времето мога да ти уредя среща с издател, ако решиш да публикуваш трудовете си! Успех!
То,че всичко е искрено-искрено.Че си е най-добре у дома,колкото и да е мръсен и неподреден-вярно.Но в повечето време англичаните ми се струваха бяха описани малко ,като колонизатори-клонинги,чиято единствена цел е да се усмихват и да бледнеят из сивия шибан лондонски мръсен дъжд,но какт и да е.Все пак статията е искрена и всеки чуждестранен студент е депресиран до мозъка на студентските си кости.Другата забележка беше ,че онова за Солун ,Бяло море и гъркинята беше малко наивно,но тва са празни подробности-разказът би разчувствал всеки емигрант,или чуждестранен студент все пак.(тва мнения не го пиша мн от сърце честно)
Публикуване на коментар