Песен

Настане вечер- месец изгрее,
звезди обсипат свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И песента полита, горда, тежка, увива се около върховете, спуска се из поляните и пак се издига. Търси, напомня, плаче и се радва с Балкана. Та нали той помни много повече от нас самите, помни всичко, което сега е нарочно забравено и потъпкано.
Рее се по българската земя, влиза в душaтa на скромния селянин, гали набуялите нивя, вие се из тъмните гори и им напомня за героите намерили там своя дом. Милва полята на Добруджа, събира всичките им спомени, набира сила, буди и разплаква. Става все по-тъжна, вижда много кръв, много страдание, сега вече неспоменавано...

прочети цялата статия