Една година по-късно

Създателят на този блог пък си е във Варна. В типичен стил ходи по дискотеки, но в случая освен, че се забавлява, някой неща му правят впечатление и го карат да се сети се за себе си преди една година, да се върне малко назад и да съпостави два образа:

Типичен , студен Лондонски ден. Дъждът грубо бие по паважа, студени, еднакви хора се разминават по улиците на многомилионният град, където никой не познава никого, където няма никакви чувства, само вериги супермаркети, скъпи бутуци и километрични задръствания. Черни таксита с умопомрачителни такси се разминават бавно в гъмжилото от уморени, изнервени водачи на автомобили, всеки сам със себе си , всеки със своя собствен скучен, монотонен, егоистичен, глупав английски свят.

Но едно от многото таксита спира. Ей така, изведнъж. На случайно на пръв поглед място. Но за човекът вътре мястото не е случайно. Защото точно до таксито има телефонна кабина. Червена, като тази от каричките за Лондон. Но и също толкова еднаква и скучна като всичко в Англия. Но за човека в таксито тя значи всичко. По простата причина, че ще го свърже с дома. С един друг, съвсем различен свят...

прочети цялата статия

Криза на абсурда

Авторите на този блог благополучно се прибраха вкъщи за Великденските празници, но не измениха на нравите си - да мързелуват, но и да пишат по малко. Разбира се, всеки за своите лични неволи и впечатления. Ето какво се случва на женската част от авторския колектив докато си е в Карлово:


Понякога е твърде трудно човек да си обясни случките, които преживява, защото те дори не са абсурдни, а просто изнервящо глупави.
По този начин ми изглеждат събитията около преиздаването на личната ми карта - следствие едно от изчезването на портмонето ми.
Ден след като упорито го няма моето портмоне събитията се развиват в седмо районно в Студентски град: любезна служителка в задимено помещение, зад мърляв прозорвц ми обяснява какво се очаква от мен. Много надлежно изпълнявам всичко, което е необходимо, за да декларирам, че е открадната личната ми карта. Докато любезната служителка обслужва още двама и проверява дали синът й е обядвал след училище, ми отговаря недвусмислено, че това е всичко, което могат да направят за мен в седмо районно и сега ме отпращат в МВР-то в родния ми град, където ще стартира процедурата по издаване на новата ми лична карта...

прочети цялата статия

Вчера се пошегувах

Ето, че и другият автор в този блог се представя пред вас. Тя беше обещала да пише за блога доста драматични и сърцераздирателни истории...но се оказа, че поне в началото ще пише малко по-различно. Ето какво казва тя самата:

Вчера се пошегувах, че ще се погрижа в блога да има сълзливи, мелодраматични словоизлияния! Нямаше да е така. Днес вече пиша такива*. Вчера разказвах за момиче, което ограбиха пред очите ми. Днес, за щастие, не ми се случи. Вчера се смеех от сърце! Днес, разбира се, пак се смея, ама малко горчиво.
...За вас, разсеяни хора, които задължително сте изгубили нещо сами, а сте сигурни, че някои друг е виновен за това!

прочети цялата статия

Европейският Левски и романтиката на панелното строителство

В неделя, в апогея на мързела си, авторът на този блог реши да отиде на мач, за да отбележи все пак някаква активност. Отидох както винаги с един приятел, също левскарче като мен. Тази година с него посетихме абсолютно всички домакински мачове на Левски, зарадвани от автентичния облик на отбора, чудесната игра и не на последно място факта, че вместо на клубния си стадион “Георги Аспарухов”, сините играеха на “Васил Левски” – само на 10 мин. разходка от вкъщи. Не забравяйте, че ние се караме кой да отвори вратата, така че тези неща са важни за нас ;)

прочети цялата статия

За идейната криза и изкуството на лешперлъка

Привет в моя блог. Искам сега да кажа две-три думи за него, за да знаете какво да очаквате и дали изобщо има смисъл да го посещавате. На първо място искам да отбележа, че този блог се роди в период на невероятен предвеликденски лешперлък. Именно крайно ползотворните няколко дни, които се събраха на мен и приятелите ми, изпълнени с блажено почесване по корема, гледане на футбол и пиене на водка със сокче Tang ме наведоха на мисълта, че може би ще е по-добре да намеря и нещо малко по-смислено за правене. Като например блог, в който да тренирам писането си. Искам да изясня, че писането е важно за мен и именно за това направих великото усилие да създам настоящия проект. Ако то не беше толкова важно, едва ли щях да си правя труда. Моя максима е, че всички излишни действия са крайно нежелателни. Като например фитнеса. Да, полезен е, но в случая за мен е излишен. Друга важна максима – фитнеса е за балъци :) Разбира се, всичко това са извинения за един човек овладял до максимум изкуството на лешперлъка. Но да не забравяме, че някои хора не са овладяли дори това. А и както една приятелка каза, мързела е чара на вашата къща. Е, някой хора нямат и чар, така че за момента съм доволен от статуквото.
Но да се върнем на писането – то не е излишно – писането е удоволствие, има нужда да се тренира и ако е добре овладяно – има страшна сила. Не претендирам, че съм го овладял, но се опитвам. От писането има смисъл и затова в този блог аз ще пиша за неща, които са се случили около мен и са ми направили впечатления, неща които по някакъв начин са влязли в моя малък свят. Може привидно те да нямат никаква връзка, да са сериозни или смешни, философски или просташки, но не забравяйте че ги свързва именно връзката им с мен и това, че аз съм решил да им отдам внимание в блога. А всичко, на което аз отдавам внимание е малко или много свързано идейно.
Разбира се, в началото единствената идейна връзка е тоталната липса на идеи – идеи как да се казва блога, за какво да е и т.н. За това и блога се казва идейна криза. Но да видим дали от перманентната идейна криза и мързел няма да се роди все пак и нещо хубаво и полезно.
И не на последно място, искам да отбележа, че в този блог ще ми помага една приятелка. С нея споделяме страстта към писането и любовта към мързела. Така че мисля, че ще сме добър екип. Впоследствие тя сама ще ви обясни за какво ще пише и как гледа на този блог. За сега аз само искам да ви пожелая приятно четене и да ви помоля да не очаквате много от хора, чието ежедневие до голяма степен се състои в спорове кой да стане от дивана и да отвори вратата на доставчика на пица ;)