My life as a joke

Идва "радостното" време на кандидатстудентството. Слава Богу, за мен това време отдавна мина, за да се отдам сега на също жизнерадостната сесия. Едва ли особено много кандидатстуденти ще прочетат моя блог, но все пак искам в най-кратичка версия да им кажа следното. Мислете с главата си и то много усилено преди да отидете където и да е, особено в чужбина. Не забравяйте, че това, което повечето от другите правят, не винаги е правилното. Един мъдър човек беше казал: "Бог е това, което правя сам аз, дявола е това, което правят другите".

[+/-] ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ

Много малко неща в нашето ежедневие са случайни и много малко от неговите стереотипи са истина. Една такава откровена лъжа е: "Висшето образование в чужбина е задължително за всеки умен млад човек". А истината е, че то в повечето случая е съсипително за бъдещето на този млад човек. Няма нужда да правите моята грешка, няма нужда да седите в дискотека в Англия, да ви се плаче и да пращате смс до седящия до вас българин, гласящ : My life as a joke. Няма смисъл. По добре прочетете това и се замислете:

Ученици от Америкиканския колеж в София: Мразим 1 март и ни е “пейнфул” за Америка

Песен

Настане вечер- месец изгрее,
звезди обсипат свода небесен;
гора зашуми, вятър повее, -
Балканът пее хайдушка песен!

И песента полита, горда, тежка, увива се около върховете, спуска се из поляните и пак се издига. Търси, напомня, плаче и се радва с Балкана. Та нали той помни много повече от нас самите, помни всичко, което сега е нарочно забравено и потъпкано.
Рее се по българската земя, влиза в душaтa на скромния селянин, гали набуялите нивя, вие се из тъмните гори и им напомня за героите намерили там своя дом. Милва полята на Добруджа, събира всичките им спомени, набира сила, буди и разплаква. Става все по-тъжна, вижда много кръв, много страдание, сега вече неспоменавано...

прочети цялата статия